Дневникът на един млад беладжия - 13
Работата после тръгва много лесно.
Чичо Ваньо даже си припява песен.
Баба му подава шпакла или четка.
Но нали жена е и си е кокетка
често в огледалото пукнато поглежда,
за да види колко хубава изглежда.
- Мите, ожаднял съм! Има ли водичка?
- Кана във хладилника сложих аз за всички -
Мери обеснява. Хуквам да я взема.
Точно бързината е за мен проблема.
В прага на вратата, тичайки, се спъвам,
падам на земята, каната изтървам.
Баба изпищява, стреснати сме всички.
Ох, добре че тука е добрият чичко!
Слязал е от стълбата, зорко ме оглежда.
- Има ли ти нещо? Да не се порежеш!
Стъкълца от каната в шепата събира.
Аз мълча виновно, Мери пак нервирал.
Баба Койна тука е да ме защитава
- Кой измисли каната на дете да дава?
Нищо, на добро ще е! Счупено, водата -
туй са знаци хубави, Мите, от съдбата!
- Ха, дано така е! - Мери се намесва.
В мен една искрица от надежда блесва.
Няма да се кара нито да ме бие.
Само се споглеждаме притеснено ние.
Чичкото добричък е с метла в ръката.
Баба му подава малката лопата
и от пода всяко стъкълце събрано е.
- Хайде, продължаваме! За почивка рано е! -
весело подвиква моят чичо Ваньо.
В кухнята отивам. Нека да останат
те без мен самичкил А и тя не дава
аз да съм помощник. Всичко му подава.
Баба Койна прави лозови сърмички.
Бърза, че обядът закъсня за всички.
- Мите, ти ще купиш ли хляб от магазина?
Време нямам, сине, много бързо мина.
- Ще отида, бабо, фурната е близо! -
казвам, взел парите, и навън излизам.
Вежен тръгва с мене, да ми е другарче.
Знам го, че хитрува! Иска той коматче
да му дам от хляба. Тъй съм го научил.
Краешника чака той да си получи.
* * *
- Твоите сърмички, стрино, бяха вкусни!
Хапнахме, но масата трябва да напуснем.
Хайде, помагачи, идвате ли вече? -
чичо Ваньо стана и с усмивка рече.
Баба го последва, а и аз след нея.
Искам да помагам, но с какво? Не смея
нищичко да кажа и да протестирам.
Страх ме е, че мога пак да я нервирам.
Моят чичо весел е. И трудът спори му.
С вар тавана два пъти вече той е минал.
На боята синя слага малко бяла.
Хубаво разбърква. Мери е разбрала,
че оценка важна чака, без съмнение.
- Виж дали харесва ти, искам твойто мнение!
Баба го нарича: "Моят мил художник"!
- О, тогава, скъпа, трябва и триножник
истински да вземеш, че да ми прилича,
щом с такова звание искаш да ме кичиш.
Мери е щастлива, аз това го виждам.
Но, да ви призная, малко и завиждам
Искам да са заедно и да са щастливи.
Но един триножник, знам, ще ми отива!
Вкъщи на стената и от мен картина
мама закачи ми предната година.
Мислите ми сякаш чул е чичо Ваньо.
- Мите, ти художник искаш ли да станеш?
Нека декорираме с маргаритки бели.
Казвам ти, ще бъдат като оживели!
Ето ти шаблонче, да не се терзаеш.
С него ти цветята сам ще очертаеш.
Как се е досетил? Ще е тъй красиво!
Точно за такава работа ме бива!
* * *
Банята ни стана като чисто нова.
Баба Койна чуди се: - Вече е готова?
- Утре мисля, стринке, душа да смениме.
Всякакви модели на пазара има.
- Ти, момче, купи го, че от туй разбираш.
Всичките разноски с труд ще калкулираш
и ще си оправим сметките накрая.
Нова е за мене думата, но зная,
че трудът подарък ще е пак за Мери.
Ах, какъв чудесен мъж съм и намерил!
Следва:.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
