29.08.2020 г., 17:41 ч.  

Дневникът на един млад беладжия - 14 

  Поезия » За деца
887 6 17
Тази нощ заспивам, мислейки за мама.
Че е сам-самичка мъка мене дави ме.
Трябва да и звъннем утре непременно.
И кога ли с нея чухме се последно?
Баба се обръща шумно във съня си.
Може би сънува точно дъщеря си.
Аз със тези мисли съм заспал накрая.
Колко часа спал съм, питайте - не зная.
Но очи отворих ли, в кухнята изтичах,
без да си измия даже и очите.
Мери е отишла да дои козата.
Баба Койна, милата, вънка със метлата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??