Дневникът на един млад беладжия - 18
Мама днес ще дойде, тъй ми каза вчера.
Радвам се, но къщата как ли ще намери?
Идвала е тука като ученичка.
Даже се е къпала в селската рекичка,
но това е било толкова отдавна.
Станали сме двамата с Мери много рано.
Стенния часовник често аз поглеждам.
Искам да побърза. Даже му нареждам!
Знам, че ще прегърна мама много скоро.
Той стрелки премества бавно и с умора,
сякаш отегчен е и дори не пита
колко много обич в мен към нея скрита е.
Баба Койна прави нещо много вкусно.
Къщата ухае, тя готвач изкусен е!
Мери пък приготвя тортата на мама,
ала аз бездействам и въртя се само.
После вън излизам да нахраня Вежен.
Той усеща, милия, аз че съм разнежен,
и че с нетърпение в портата се взирам.
Куче е, но казвам ви, всичко че разбира.
Към обяд във двора виждам чичо Ваньо.
- Искаш ли да идем, с теб младежо, двама
майка ти да вземем? Мери позвъни ми.
Само добър ден да кажа, позволи ми!
Докато говори, влиза при жените.
Гледам как на баба грейват и очите
и се насълзяват чак от умиление.
"Обичта не може да е престъпление!" -
малкото умниче в мене проговаря.
- Мери, ти ще дойдеш ли с двама ни до гарата? -
чичо Ваньо пита я с мъничка надежда.
- Яденето тука трябва да наглеждам... -
тя със съжаление тихо му отвръща.
- Аз нали оставам, всичко ще довърша! -
баба Койна мило с нас се разпорежда.
- Знам за теб Евдокия, че ще се оглежда!
(Тъй се казва мама, може би разбрахте.
Но и викат Ева близки и познати.)
Баба е щастлива, бързо се облича,
радва се на гарата своето момиче
с нас, че ще посрещне. И в колата сяда,
сигурна, готов че вече е обяда.
Както и очаквахме, влакът закъснява.
Чувствам, че и баба с мен се притеснява,
но, дочула свирката, на перона вече е.
Аз на мама махам! Нищо, че далече е.
Знам, че от прозореца чака да ме зърне
и щастлива Митето свое да прегърне.
Както предполагах, точно тъй и стана.
Баба пита: - В колко тръгна отзарана?
После с чичо Ваньо тя я запознава.
Мама изненадана мъничко остава,
но ръка подава му, мило го поглежда.
(Радвам се! Хареса го, както ми изглежда!)
Сядаме в колата, с обич тя ме гушва.
- Моят син пораснал е! Даже по-послушно
вече е момчето ми, както ми се струва!
Друга вероятност, знам, не съществува!
Вежен я подушва, да я опознае,
но върти опашка и дори не лае.
Аз нали ви казах, че познава хората.
Чужд човек не пуска да припари в двора ни.
- Дъще! - баба Койна втурва се към нея.
- Аз да те прегърна откога копнея!
Масата ни чака, вече подредена.
Искам мойта майка да седи до мене.
Мери влиза в кухнята, тортата поднася.
- Днес си ми рожденичка, с нас да си - прекрасно е!
Нека само обич в пътя си да срещаш!
(Как? Подарък нямам! Става ми горещо!)
Аз навън излизам и цветя намирам.
Като беладжия, свежи ги набирам
от градинка малка, шарена и китна.
- Митенце, с букета ти идва ми да литна! -
мама бърше сълзите, радостно потекли.
Като с барабанни удари отеква
сърчицето мое, днес така щастливо.
- Мамичко, бъди ми здрава и красива! -
бурно я целувам с бузи зачервени.
С цялата си нежност тя пък гушва мене.
- Аз съм изненадан... Нямах и представа
празник, че ще има! - чичо Ваньо става
и предлага всички до града да идем.
- Цирк гостува! Искате ли ние да го видим?
Грея цял от радост и от стола скачам.
- Виждам, че щастливо е малкото юначе,
но какво ще каже майка му, обаче?
Мама със подаръка свой се съгласява
и на цирк да ходим всички разрешава.
Следва:......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
