29.06.2023 г., 21:54

Дните

319 0 2

 

 

 

Дните

 

Препускащата конница на дните

тътнежно отшумя далеч в степта.

Оставам сам със залеза в тревите,

стопанин на тополи и блата.

 

Баири като кораби в мъглите

издават свят, невиждан досега.

Препуска диво шайката на дните

от конници със дяволски рога.

 

И гледам по шосето светлините,

пътуващи нанякъде в нощта --

а призрачната конница на дните

далеч, далеч от мене отлетя.

 

                          юни 1990 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...