Дните
Препускащата конница на дните
тътнежно отшумя далеч в степта.
Оставам сам със залеза в тревите,
стопанин на тополи и блата.
Баири като кораби в мъглите
издават свят, невиждан досега.
Препуска диво шайката на дните
от конници със дяволски рога.
И гледам по шосето светлините,
пътуващи нанякъде в нощта --
а призрачната конница на дните
далеч, далеч от мене отлетя.
юни 1990 г.
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
