20.05.2007 г., 11:40

Дните пред нас

1.1K 0 1
Събуждам се с чаша кафе
и гледам в нея,
и виждам деня.
Непрогледно мътен изглежда,
май е мрачен дори,
но се вглеждам дълбоко,
сякаш топъл пламък гори,
изведнъж разцъфтява поляна,
дишам дълбоко свежи гори,
в тишината летя,
с ветровете горя,
в тъмнината Слънце посаждам,
в сълзите от радост се раждам,
и отварям очи,
и го виждам отново.
Да, денят е пред мен.


"Не ние сме в света, а светът е в нас" Робин Шарма

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмет Хаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...