Дните пред нас
Събуждам се с чаша кафе
и гледам в нея,
и виждам деня.
Непрогледно мътен изглежда,
май е мрачен дори,
но се вглеждам дълбоко,
сякаш топъл пламък гори,
изведнъж разцъфтява поляна,
дишам дълбоко свежи гори,
в тишината летя,
с ветровете горя,
в тъмнината Слънце посаждам,
в сълзите от радост се раждам,
и отварям очи,
и го виждам отново.
Да, денят е пред мен.
"Не ние сме в света, а светът е в нас" Робин Шарма
и гледам в нея,
и виждам деня.
Непрогледно мътен изглежда,
май е мрачен дори,
но се вглеждам дълбоко,
сякаш топъл пламък гори,
изведнъж разцъфтява поляна,
дишам дълбоко свежи гори,
в тишината летя,
с ветровете горя,
в тъмнината Слънце посаждам,
в сълзите от радост се раждам,
и отварям очи,
и го виждам отново.
Да, денят е пред мен.
"Не ние сме в света, а светът е в нас" Робин Шарма
© Исмет Хаджи All rights reserved.
