25.10.2023 г., 6:31

ДНК-то ли ми е сгрешено

488 1 0
 


Покрит съм с поетични (и житейски) рани,
омръзна ми дори да ги броя...
Омръзнало ми е от гноми-великани
и аромати с чара... на пръдня...

Алергия получих от лъжи
представяни ни за свещени истини.
От живи, но с разложени души,
от новите герои... все измислени...

Тъжа понякога за Дон Кихот,
че мелниците жив го смляха.
Мечтая си нерядко и да съм робот,
защото хората човешкото не го разбраха...

Тогава (може би) гласът ръждив
от другата ще бъде чут...
Или поне сърцето от метала сив
ще бъде безразлично всеки път...

Така ще бъда и неуязвим
дори за зъбите на всеки нов вампир
показващ ни къде, как да вървим,
за да има щастие и мир...

И няма да обръщам и внимание,
че пътят води към вампирската му маса,
и че тълпата вярва на "избрания",
а той (поредният) над вярата изсмя се...

Но изборът, какъв съм, е направен -
Дали обаче не съм някакъв отпадък?...
Дали не съм дефектен, неизправен,
промъкнал се във битието някак?...

Оглеждам се, такива екземпляри,
със белезите ми са минимум процент...
Сгрешени генетично твари,
ненужните във някакъв експеримент?...

Разбрал съм го, от истини, боли,
нанасят те най-тежкия вид рани...
Ако разбра ме в този монолог, прости,
но си разбрал... защо сме вечно неразбрани...

12.01.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...