До бившия...
Не ме болеше, че си тръгнах!
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...
Не! Не се заблуждавай!
Аз го обичам до смърт.
Но неговата любов е спокойна,
а не е жадна за ласки или страст "до кръв".
Питаш какво ме погубва...
Миналото ме убива бавно.
Много пътеки изминах със тръни
и се настрадах до пръсване на вените си...
Не ме гложди и чувство за вина...
Послушах сърцето си и... тръгнах сама.
Не! Не съм със него нещастна сега,
а истински жива с усмихната душа.
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...
Не! Не се заблуждавай!
Аз го обичам до смърт.
Но неговата любов е спокойна,
а не е жадна за ласки или страст "до кръв".
Питаш какво ме погубва...
Миналото ме убива бавно.
Много пътеки изминах със тръни
и се настрадах до пръсване на вените си...
Не ме гложди и чувство за вина...
Послушах сърцето си и... тръгнах сама.
Не! Не съм със него нещастна сега,
а истински жива с усмихната душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Ех, Галка... само да ми беше по-близо
