14 feb 2009, 22:14

До бившия...

Poesía » De amor

1.3K 0 16

Не ме болеше, че си тръгнах!
Не ме заболя и когато ми крещя!
Не ме беше страх, когато при друг аз избягах,
но усещам, че вече започвам да погубвам себе си бавно...

Не! Не се заблуждавай!
Аз го обичам до смърт.
Но неговата любов е спокойна,
а не е жадна за ласки или страст "до кръв".

Питаш какво ме погубва...
Миналото ме убива бавно.
Много пътеки изминах със тръни
и се настрадах до пръсване на вените си...

Не ме гложди и чувство за вина...
Послушах сърцето си и... тръгнах сама.
Не! Не съм със него нещастна сега,
а истински жива с усмихната душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви,приятели!
Наистина сте прави и ви благодаря,че сте заедно с мен и когато съм щастлива!!!!
Вие сте Верни и истински хора!!!!БЛАГОДАРЯ!!!!

2009-02-18T23:34:00+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Здравей и от мен, Гале! Искрено и истинско! Бъди щастлива!

2009-02-16T21:18:11+02:00
Човек (Анна Станоева)

Сърцето-моят най-добър приятел, ще ми разправят, че било кучето дрън-дрънЕх, Галка... само да ми беше по-близо

2009-02-16T17:53:27+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Винаги ни боли за бурната, неконтролируема, греховна любов, но когато имаме спокойствието на ежедневието и кротко, вярното сърце до нас,като че ни прави сигурни. Тази сигурност ни дава усмивката . Кое ли е за предпочитане???

2009-02-16T15:37:11+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

браво

2009-02-15T21:38:02+02:00