До болка познато
Трясък от паднало листо
проби тишината и
застина там
... на ръба на кратера.
Познато!
До болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
вятърни мелници
в скучните си делници
тъжно последваха вятъра...
и синевата увисна
на тъмносиви парцали,
раздрана от писъка
на ненахранени врани...
О! Истино!
Върни се пречистена
от корист, от завист и гордост,
подари им мъдрата благост
своите крачки да мерят,
а не чужди да гонят...
Листото трепна за миг.
И се загуби в... листата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
