Apr 23, 2009, 4:17 PM

До болка познато

  Poetry
1.2K 0 2

Трясък от паднало листо
проби тишината и
застина там
... на ръба на кратера.
Познато!
До болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
вятърни мелници
в скучните си делници
тъжно последваха вятъра...
и синевата увисна
на тъмносиви парцали,
раздрана от писъка
на ненахранени врани...
О! Истино!
Върни се пречистена
от корист, от завист и гордост,
подари им мъдрата благост
своите крачки да мерят,
а не чужди да гонят...


Листото трепна за миг.

И се загуби в... листата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....