Търся те,
по изтръпналите сенки
от бетонови колони
на безпътни магистрали.
Търся,
тебеширени рисунки
заспали от самотност
сънуващи мъглата на дъха ти.
Търся те,
в умислените статуи
сковани в чакане от вечност
съживени в твоя поглед.
Чакам те,
при ноевите ковчези
спасяващи розови пъпки
и стъпки от котешки лапи.
© Misteria Vechna Всички права запазени