Търся те,
по изтръпналите сенки
от бетонови колони
на безпътни магистрали.
Търся,
тебеширени рисунки
заспали от самотност
сънуващи мъглата на дъха ти.
Търся те,
в умислените статуи
сковани в чакане от вечност
съживени в твоя поглед.
Чакам те,
при ноевите ковчези
спасяващи розови пъпки
и стъпки от котешки лапи.
© Misteria Vechna All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
