До изчезналата бездна

Поэзия

594 2 3

Търся те,

по изтръпналите сенки

от бетонови колони

на безпътни магистрали.

Търся,

тебеширени рисунки

заспали от самотност

сънуващи мъглата на дъха ти.

Търся те,

в умислените статуи

сковани в чакане от вечност

съживени в твоя поглед.

Чакам те,

при ноевите ковчези

спасяващи розови пъпки

и стъпки от котешки лапи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Почвам да броя ноевите ковчези и във всеки един от тях е скрита по една мистерия.

2018-10-31T17:47:54+02:00
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

Всеки усеща нещата през своя мироглед. Тук няма любовно обяснение, но едно момче ми беше казало, че не бива да разкривам, какво съм имала предвид.

2018-10-31T07:11:59+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Наистина нестандартно любовно обяснение!

2018-10-30T21:19:44+02:00