До живот
656
0
0
Вече свикнах да не мога нищо,
свикнах да съм като роб.
И от хората не виждах смисъл,
бавно изкопавах своя гроб.
Не вървях като останалите,
а пълзях по мрачния си път.
И крещах без глас на всички хора
в опит те да замълчат.
Виждал ли съм аз любов?
Угасна тя, когато си замина моята любима.
Радост имаше ли в мене?
Със самотните години тя загина.
Нямах срам, вече писна ми от мен самия.
Нека бъда роб до края, нека в гроба да изгния!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Тодоров Всички права запазени
