29.06.2010 г., 22:38 ч.
До живот… условно
До живот… условно
Простете… хора,
пиша от затвора.
Тъй дълго време истини крадях.
Взривих трезора -
празнота, умора.
Осъден бях, защото… не разбрах.
Живот екстремен -
раждах свойто време,
като родител плаках… и се смях!
Каторжно в мене
волен дух днес стене.
Очи ме питат - Грешно ли живях?
Дрънчат окови,
сто въпроса нови,
с вината си бичуван съм на голо.
Райе с отрови
мислите ми рови,
в следи кървящи въглени заболо.
Изгарям в клада…
грешна, още млада
магьосница - душата обладана.
Салютно пада -
сред звездите страда,
искряща огън - свети неразбрана.
Слова извират,
в устните ми спират -
дамгосани от болка и страдание.
Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!
* * *
За хляб и зрелища арена
въздигаме опустошена…
на гладиатори сърцата не олекват!
А във душата умъртвена,
условно днес освободена,
нелепо истински поантите отекват.
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Направо невероятно! Гласувам с 6 поради липса на7!
-
Невероятен стих! Поздрави!
-
Затвора те превръща в зомби...
размазват те духовните стени!
Трудно ги сриват камъни и бомби...
най-лесно е с амурови стрели!
-
Благодаря, Мария! (Това успях от "брадвата" да скрия)!
-
Силно, дълбоко и точно! Браво!
-
Благодаря ви Мариан и Сашо! Не съм изчезнал и дано никога да не изчезна... съвсем! Поздрав
-
Къде изчезна така,Самоковецо?
-
Както казах поздравче от АНТРАКТида, Селвер! Маги и Погледни... как се разтапям от вашите коментари! Мариане:
Знам, че изтича ми запора,
но наказан съм със труд
и ме дебне прокурора...
неповярва, че съм луд!Благодаря ви!
-
"Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!"
Това тук е шедьовър!
Аплодисменти -
Браво, Борис!
невероятен стих...впечатли ме, много. -
Благодаря, Светла, възхищението дори на един човек е достатъчна причина да го правя!
Признателен до гроб съм ти, Арина, че в килията ми мрачна на свиждане намина! Щом ме пуснат ще се обадя... обещавам! -
Хей, няма ли в тази килия нещо за писане - въглен, перо, молив!? Скучно е без "осъдените"! Поздрав от "свободния" свят!
-
Възхитена съм! Браво!
-
Съдията е отпуска, Мариане! Тренира- "Те ги хващат- ние ги пускаме" на язовир "Искър"!
-
Няма по-важно от думите за поета! Само това не! Дължа ти извинение и... благодарност!
-
Без думи ме остави...
-
Благодаря, Елена!... и да не се повтаря
Благодаря ти Бела,
че си ме прочела!
Ще почерпя брадвата си една бира,
че да остави словата ми на мира! -
Как съм пропуснала да коментирам тази прелест?! Поздравления!!!
-
Валентина, Люси, Елена, Мариан, Цвети, благодаря ви! Сред вас съм свободен!
-
Много силно! Коментарът е излишен! Поздрав!
-
Прекрасно, браво!!!
-
Жигосва!!!
-
Много силен,невероятен стих!!!
Винаги е наслада за душата да те чете човек!!!
Макар понякога по-мрачен...но това е живота!!!
И ни трябват много сили за да продължаваме напред!
Важно е да не се предаваме!!!
Още веднъж - прекрасно!!! -
Моля, Веси, заслужено!
-
От всичко правиш изкуство! Не си спомням прегръдката с Господ, но коментара ти ме прегърна! Благодаря, Ася!
И на теб благодаря, Мариола, радвам се, че ти е харесало! -
Браво!
-
Казват,че докоснати от Бога са хората с талант,а тебе Самоковецо те е прегръщал!Сърдечни поздрави и поклон пред таланта и позицията в живота ти!
-
Благодаря, Мартина, че намина!
... и нека Силата да бъде с теб! -
Как съм пропуснала този стих! Много силен!!!
-
Изсичам ти едно голямо "БЛАГОДАРЯ", Галена!
-
Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!
Много хубави стихове! Това за условната освобеденост на душата наистина е попадение! Браво!
-
Благодаря, Доче, радвам се, че душата ми е разбрана... значи не гори напразно!
-
"Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!"
Понякога мълчанието казва повече
отколкото сто крясъка накуп.
Понякога захапало въпросите
наказва неповярвалите с чудо
Чудо си!Поздравления за силния стих! -
Благодаря ви ,Сеси и Кръстина, бъдете свободни и... стихородни!
-
Много силен стих с актуално послание!
Поздрави за дръзкия и талантлив поет!
БЪДИ! -
Спиращо дъха! Поздрав!
-
МолЯ, Веси!
Благодаря за милите думи, Мария и Семра, Радвам се, че ми дойдохте на свиждане! -
Свободата е вътре в нас. Дори за да напишеш такива стихове, трябва душата ти да е свободна.Поезията ти показва, че си разбил оковите,Самоковецо, и аз те поздравявам за това!
-
Благодаря ви Иван, Ена, Сашо, Мариан, Валка, Анета, Борко, и Росица, че възкресихте моята душица!
Сърдечен поздрав за всички! -
Силни внушения...
Поздрав, Борис! -
"Слова извират,
в устните ми спират -
дамгосани от болка и страдание.
Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!"
Мълчанието... а и прошката пречистват, горко му, който ги получи...
Този стих не е за един прочит, прекалено е мощен и необятен... каквато е човешката душа...
Прекланям се пред стиховете ти, дарбата ти и теб!!!
!!! -
Щом не е ефективно, пак бива!
-
Жестоко!!!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Ти не си затворник, Боби! Свободна е твоята душа,свободни са твоите мисли! Продължавай да "посичаш" с думи, творецо! Невероятни стихове!
-
Не знам вече колко пъти го чета този стих...
И после... мълчание... не мога да пиша коментар...
И сега пак същата работа...
!!! -
!!!!!!
-
Селвер, смятам да се заема с изпълнението на заповедта... лично!
Благодаря ви, Ваня, Веси, Стел, Боби, че ме подкрепяте по трудния път към ешафода, където думите умират! Всеки коментар е ... спасена дума! Дума по дума- стих, стих по стих- нестихващо слово! -
Борко, охх... Нямам думи! Може и да се повторя, но това твоето не е поезия, а поезище!
"Език секира
жертви си избира -
свирепо ги посича със мълчание!" Ей това ми стана любимо! Записвам си го! Поздравления!!! -
Така си е, братко!Щом истини търси
човека, го спира червен светофар!
Препускат лъжите! За тях - магистрали
и само в зелено е техния фар!
Поздравление!Стихът ти е страхотен! -
... ни е да умирам! Благодаря, Селвер! Поздра...
-
Благодаря ви ,Пепи, Светлана, Петя К., Ангел, Водолея, Петя Б., Джейни, Марина, Вилдан- и вашите души са брънки от веригата, надвиснала като една гигантска дрънчаща въпросителна...
-
Стяга за гърлото...
-
Важно според мене е да се научим да откриваме духовните ценности, забравихме съвсем за тях!!!
-
Възхищения!
-
Трудно ми е да коментирам! Прав си..до болка и огорчение!!! Сърдечни поздрави!
-
Аз просто чета и усещам емоциите, които избликват от всеки стих. Поздравления!
-
Аплодисменти за този стих, Борисе!
Удоволствие беше прочита му!
Няма как да има окови за твоята душа!
Сърдечен поздрав и от мен! -
Остави ме без дъх!
-
"Простете… хора,
пиша от затвора.
Тъй дълго време истини крадях"
Сърдечни поздрави!!!
-
Ех, разтърси ме преди лягане с този стих Борко! Класика е! Всяка дума си е на мястото и има своя дълбок смисъл! Всеки си влачи своите вериги и чака деня, в който ще бъде осъден (ама не условно)
Поздрави за стиха! Лека нощ! -
Приемам с благодарност, Вик! А най-силната... предстои!
-
Това е може би най-силната ти творба, Боби!
Каквото и да напиша, чувствам, че ще бъде излишно.
Само една дума позволи - Б Р А В О !!!
Бъди, Поете! -
Благодаря ви... хора, омръзнаха ми дългите години на пошла култура и упадък на ценностите! По природа съм оптимист, що се отнася до духовното оцеляване, но вече ме подтиска материална параноя и ме изпълва гняв- Защо ни се пречи и до кога?! Дали не сме в някакъв "Сървайвър"... и защо да не оцелеем всички?!
Знам, Петя- хубав е, защото го харесвам. Имам безкрайна теория за красотата на живота и най-малко мен трябва да убеждаваш, но им се дразня на субективните фактори, ония дето причиняват тотални щети! -
Животът е хубав, Борисе!Животът е хубав!бих ти го написала 100 пъти, колкото и непоетично да звучи!
Поздрав от гърмящия и свирещ в момента следмачов Мадрид!
А, без малко да забравя, поете-животът е хубав! -
Срази ме!
Невероятен стих!
Поздрав,Боре! -
Счупи кафеза, който сам ковеш за себе си! Това са само мисли. Те могат да бъдат променени. Добре, че присъдата е условна и не си се осъдил ефективно, защото "езикът - секира" и "душата - магьосница" страшно ще ми липсват! Поздрав в късен час!
-
Мълча,окована!Поздрав!
-
Този път и ти си раздрънкал окови, Самоковецо! Поздрав!!!
-
Изумен ,за кой ли път ...къде остана свободата.....Боркоооооооо,дрънчат веригите приятел!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
