До живот… условно
Простете… хора,
пиша от затвора.
Тъй дълго време истини крадях.
Взривих трезора -
празнота, умора.
Осъден бях, защото… не разбрах.
Живот екстремен -
раждах свойто време,
като родител плаках… и се смях!
Каторжно в мене
волен дух днес стене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация