12.06.2007 г., 20:19 ч.

До края на времето 

  Поезия
939 1 3

До края на времето

 

Има приказки, които не свършват,

има любов, която не умира,

но понякога емоцията просто спира

и рано или късно любовта умира.

 

Душата тъжи, сърцето боли,

очите плачат, а миналото горчи,

чувствата изгарят,

спомените се топят...

 

Любовта е мъртва,

за да се роди отново.

Още по-чиста, още по-пламенна и красива.

Отново...

 

Целувките отново ще изпиват страстно,

а страстта отново ще гори!

 

И така завинаги!

Любовта отново ще умира...

сърцето пак ще боли...

И превръщайки се в прах и пепел,

Тя пак ще се роди

Още по-огнена отпреди

 

Може би е катаклизъм, или просто съвпадение,

но огънят на чувствата ще гори

и пак... и пак... и пак...

докато земята се върти...

завинаги...

ВЕЧНО!!!

© Тони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрв за стиха,мила!
    Прекрасен е!Браво!!!
  • Благодаря
  • ,,но огънят на чувствата ще гори
    и пак... и пак... и пак...
    докато земята се върти...
    завинаги...''
    Поздрави!

Предложения
: ??:??