До първи петли
Нощта се разлисти в мастилено синьо
и бухал минорно тъжи.
Доливам си чашата с истинско вино,
таванът измамно тежи.
Неказани думи висят в полумрака
и ласки предишни горчат.
Не срещам приятел, любима не чакам,
стените студени мълчат.
Потропвам артритно със пръсти и пуша
под жълтия лунен картоф.
Минорната песен на бухала слушам
и котката храня с любов.
До първи петли - единак неугледен,
ще пия от виното тих.
В лимонено утро - приятел последен,
подреждам безсъници в стих.
Денят ще ме хапе без жалост и стръвно,
до кокал ще ръфа със злост.
Но болката в мен е отдавна безкръвна,
душата - на тялото гост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
