Нощта се разлисти в мастилено синьо
и бухал минорно тъжи.
Доливам си чашата с истинско вино,
таванът измамно тежи.
Неказани думи висят в полумрака
и ласки предишни горчат.
Не срещам приятел, любима не чакам,
стените студени мълчат.
Потропвам артритно със пръсти и пуша
под жълтия лунен картоф.
Минорната песен на бухала слушам
и котката храня с любов. ...