До ръба
Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми.
Със него нарисувай утрото,
а после нарисувай на лицето ми
усмивката.
Да, знам, че ще е трудно.
Тъй трудно е да се рисува
искреност...
И ако някак си сгрешиш,
увлечен във измамното безвремие
на моето покорство и доверие... не се плаши,
а просто вярвай в мен.
Не пускай топлината на ръката ми.
Пази я...
Защото всеки огън лумва преходно –
разгаря се, ранява и изтлява...
А в нас ще блъска после дълго ехото.
Вземи ме. Отнеси ме до ръба...
на Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
