eva_32 (Ева Корназова) eva_32 (Ева Корназова)
6 110
May 18, 2010, 12:46 AM

До ръба

  Poetry
2K 1 17

 

Вземи ме на ръце...

и отнеси ме до ръба на нищото.

Разбъркай няколко сълзи

със изгрева

и ще получиш цвета на любовта ми.

Със него нарисувай утрото,

а после нарисувай на лицето ми

усмивката.

Да, знам, че ще е трудно.

Тъй трудно е да се рисува

искреност...

И ако някак си сгрешиш,

увлечен във измамното безвремие

на моето покорство и доверие... не се плаши,

а просто вярвай в мен.

Не пускай топлината на ръката ми.

Пази я...

Защото всеки огън лумва преходно –

разгаря се, ранява и изтлява...

А в нас ще блъска после дълго ехото.

Вземи ме. Отнеси ме до ръба...

на Рая.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    ,,Тъй трудно е да се рисува
    искреност...''

    !!!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Радвам се, че се завърна Ев. И ще е непочтено, ако кажа, че не си ми липсвала. Обществена тайна е, че си ми липсвала. Белият ти стих е микс от чувства и емоции, които ни отнасят към лирическата - търсеща изкристализиралата любов, но подчертала и нейната преходност. Всичко е в мига - мостът между истината и красотата. Благодаря ти, Ев! Ив
  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    Не пускай топлината на ръката ми.

    Пази я...
    ---
    привет , Ева!
    обичам да те чета...
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "Разбъркай няколко сълзи
    със изгрева
    и ще получиш цвета на любовта ми."

    Красив стих!
  • Melany71 (Светла)
    Melany71 (Светла)
    "Тъй трудно е да се рисува

    искреност..."-Даа , трудно!Привет Ева , отново много хубав стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0