До ръба
Вземи ме на ръце...
и отнеси ме до ръба на нищото.
Разбъркай няколко сълзи
със изгрева
и ще получиш цвета на любовта ми.
Със него нарисувай утрото,
а после нарисувай на лицето ми
усмивката.
Да, знам, че ще е трудно.
Тъй трудно е да се рисува
искреност...
И ако някак си сгрешиш,
увлечен във измамното безвремие
на моето покорство и доверие... не се плаши,
а просто вярвай в мен.
Не пускай топлината на ръката ми.
Пази я...
Защото всеки огън лумва преходно –
разгаря се, ранява и изтлява...
А в нас ще блъска после дълго ехото.
Вземи ме. Отнеси ме до ръба...
на Рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
