До следващото лято
До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна
и с вятъра на кон
Ще хукнем към звездите
от нашия балкон
Където от високо
преди да зазори
Ще пращаме целувки
на белите брези
И пак ще сме щастливи
И пак ще сме добри
преди луната стара
сама да изгори
Отвъд река Марица
по пътя за Балчик
До следващото лято
До следващия миг
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени