До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна
и с вятъра на кон
Ще хукнем към звездите
от нашия балкон
Където от високо
преди да зазори
Ще пращаме целувки
на белите брези
И пак ще сме щастливи
И пак ще сме добри
преди луната стара
сама да изгори
Отвъд река Марица
по пътя за Балчик
До следващото лято
До следващия миг
© Георги Ревов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
