15.06.2008 г., 16:19 ч.
До теб
Сълзи в ръцете ми треперещи
от щастие неистово се стичат.
Залязалото слънце на лицето ми,
изгрява, шепнейки, че те обичам...
Сега си тук, сякаш времето е спряло.
Аз съм с теб - това сърцето ми отдавна иска.
Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска.
Треперещо от страст, влудяваща кръвта ми,
сърцето ми до твоето тупти в прегръдка нежна.
Очите ти изгарящи спират пак дъха ми.
Целувките ти топли в рая ме отвеждат...
от щастие неистово се стичат.
Залязалото слънце на лицето ми,
изгрява, шепнейки, че те обичам...
Сега си тук, сякаш времето е спряло.
Аз съм с теб - това сърцето ми отдавна иска.
Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска.
Треперещо от страст, влудяваща кръвта ми,
сърцето ми до твоето тупти в прегръдка нежна.
Очите ти изгарящи спират пак дъха ми.
Целувките ти топли в рая ме отвеждат...
© Тайнствената Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска."
Много ми хареса!!! -
Поздрави!!!
-
Много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
това е едно от малкото ми произведения, в които не се усеща тъга