15 июн. 2008 г., 16:19
До теб
Сълзи в ръцете ми треперещи
от щастие неистово се стичат.
Залязалото слънце на лицето ми,
изгрява, шепнейки, че те обичам...
Сега си тук, сякаш времето е спряло.
Аз съм с теб - това сърцето ми отдавна иска.
Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска.
Треперещо от страст, влудяваща кръвта ми,
сърцето ми до твоето тупти в прегръдка нежна.
Очите ти изгарящи спират пак дъха ми.
Целувките ти топли в рая ме отвеждат...
от щастие неистово се стичат.
Залязалото слънце на лицето ми,
изгрява, шепнейки, че те обичам...
Сега си тук, сякаш времето е спряло.
Аз съм с теб - това сърцето ми отдавна иска.
Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска.
Треперещо от страст, влудяваща кръвта ми,
сърцето ми до твоето тупти в прегръдка нежна.
Очите ти изгарящи спират пак дъха ми.
Целувките ти топли в рая ме отвеждат...
© Тайнствената Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Душата ми, покрита с щастливо одеало,
до твоята усещам как тихо се притиска."
Много ми хареса!!! -
Поздрави!!!
-
Много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
това е едно от малкото ми произведения, в които не се усеща тъга