До теб, Малък принце
Звездите се усмихват във нощта,
напомнят ми на теб.
Защо?
Кажи ми...
Рисувам ти ограда.
И овца.
И знам, че само в теб е мойто име.
Усмихваш се невидимо в света,
във който светлината си остави
сред стръкчета разресана трева,
потънала във спомен и забрава.
Не помня как, но зная, че от теб
остана спомен, мисъл и частица.
Във мен
и вече
нощ и ден след ден
аз мисля все за моята лисица.
Светът - елегия и скучна проза.
Така е тук и знаеш... Не отричай.
Усмихвай се,
бъди до твойта роза.
Рисувай я.
Пиши.
И я обичай.
Силвена Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Иванова Всички права запазени
