20.11.2014 г., 23:38

До втръсване

620 0 6

Историйо, фантазията ти е бедна.

Повтаряш все един и същ рефрен –

понякога със вариация поредна,

но „вчера“ пак е утрешният ден.

 

Това, което като ново ни представяш,

било е много пъти и преди.

Дали от старост миналото си забравяш,

или ни мислиш нас за будали?

 

И знаеш ли – разбрах: със право ни оставяш

до втръсване във кръг да се въртим.

Навярно и на теб ти втръсна да повтаряш,

че ние трябва да се променим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятели, благодаря Ви за хубавите отзиви и оценки! Благодаря на всички, които са посетили страницата ми!
    Скъпа Стойна,питаш как да се променим. Не зная как, но ако всеки опита да се промени поне малко, след време ще почустваме общата промяна. Крайно време е да започнем да мислим със собствените си глави.

    С приятелски поздрав:
    Валерия
  • Право в целта!Браво, Валя!
  • и вместо това, просто я променяме, както ни е удобно...
    поздравления!
  • "Навярно и на теб ти втръсна да повтаряш,
    че ние трябва да се променим."
  • Да, скъпа Валерия! Това е истината за лъжата описвана в родната
    история. Да се променим, но как? Разпръснахме се като пилци
    подгонени от зла лисица, а тя все още мисли, че ни води, когато
    вече всички отлетяха.
    Актуална тема си засегнала и талантливо сътворила творбата си,
    но никой не се интересува нито от нас , нито от родината ни.
    Поздрав за творбата и лека вечер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...