Историйо, фантазията ти е бедна.
Повтаряш все един и същ рефрен –
понякога със вариация поредна,
но „вчера“ пак е утрешният ден.
Това, което като ново ни представяш,
било е много пъти и преди.
Дали от старост миналото си забравяш,
или ни мислиш нас за будали?
И знаеш ли – разбрах: със право ни оставяш
до втръсване във кръг да се въртим.
Навярно и на теб ти втръсна да повтаряш,
че ние трябва да се променим.
© Валерия Тодорова All rights reserved.
Скъпа Стойна,питаш как да се променим. Не зная как, но ако всеки опита да се промени поне малко, след време ще почустваме общата промяна. Крайно време е да започнем да мислим със собствените си глави.
С приятелски поздрав:
Валерия