20.09.2012 г., 1:14 ч.

До Задушница 

  Поезия
1416 2 19

Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.

Дрипаво тлее небето от въглени,
с късни врабчета простряно по жиците.
Вятър с прозявка изпъва му ъглите,
Малката мечка забожда карфиците.

В тия накриво тропосани заници
целият свят опустява до пръсване.
С дрезгава немощ заглъхват камбаните,
тихо замръкват на поста си кръстове.

Хлябът е клисав, горчиво е виното,
мъката търси в очите отдушници.
Нижат се пак в броеница годините,
всяка неделя подир... До Задушница.

Здравецът щом зажълтѝ от преливане,
устните в неми молитви замлъкнат ли,
идва такава неделя, за живите,
с мир да възкръснат в душите по мръкнало.

 

 

 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??