До Задушница
Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени,
с късни врабчета простряно по жиците.
Вятър с прозявка изпъва му ъглите,
Малката мечка забожда карфиците.
В тия накриво тропосани заници
целият свят опустява до пръсване.
С дрезгава немощ заглъхват камбаните,
тихо замръкват на поста си кръстове.
Хлябът е клисав, горчиво е виното,
мъката търси в очите отдушници.
Нижат се пак в броеница годините,
всяка неделя подир... До Задушница.
Здравецът щом зажълтѝ от преливане,
устните в неми молитви замлъкнат ли,
идва такава неделя, за живите,
с мир да възкръснат в душите по мръкнало.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
