4.02.2014 г., 21:32

Добрата книга

610 0 3

Добре написаната книга

чака своя си читател.

Дискретно тя и му намига

да ù стане почитател.

 

Готова е да се разлисти -

да покаже свойта прелест.

А всичките ù бели листи

носят буквената тежест.

 

А думите са като слънце -

топлят мисъл зажадняла.

Носят те духовно зрънце

за душата огладняла.

 

Като стигнеш ù до края -

чак до задната корица,

тя сякаш те пренася в Рая

на криле, като Орлица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...