Feb 4, 2014, 9:32 PM

Добрата книга

  Poetry » Other
611 0 3

Добре написаната книга

чака своя си читател.

Дискретно тя и му намига

да ù стане почитател.

 

Готова е да се разлисти -

да покаже свойта прелест.

А всичките ù бели листи

носят буквената тежест.

 

А думите са като слънце -

топлят мисъл зажадняла.

Носят те духовно зрънце

за душата огладняла.

 

Като стигнеш ù до края -

чак до задната корица,

тя сякаш те пренася в Рая

на криле, като Орлица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...