Добре дошъл
Закъсня!
И недей
мен поставя на тясно.
Бъди вятърът, който
сам
прави си място.
С мен плачи,
че без теб
аз душата разнищих:
на думи красиви,
преляли в нищото.
Оживях, oздравях;
и съм аз,
и съм цяла!
Но признавам, че много
нахалост
съм дала.
Ти дали ще повярваш?
Боя се, че - не...
Нежността си е с мен,
обичта си е в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
