Добре си дошла
Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас,
пее псалми за вечното раждане
на онази искрица у нас -
и живителна глътка, и жажда.
Ти си вечното чудо, любов -
изпитание, дързост, награда...
Разкажи ми, така, на ухо -
векове, как си толкова млада!?
Уж те има, откакто светът
съществува, от древност неясна,
уж различна си – как всеки път
имаш лик на девойка прекрасна!?
Как, кажи ми, любов, оцеля
в този век, електронно бетонен?
Пак си тук – на инат, за беля,
просто идваш, без сянка и спомен.
Хайде, влизай! Добре си дошла!
Ще ти спретна в сърцето къщурка.
Аз не питам къде си била,
ти в дълбокото право се гмуркай!
Изпълни ме със смях на зора,
с аромат на тревисти пътеки.
Над житейската гъста гора
да политнем, от въздух по-леки.
Зарево си, любов, светлина -
тази, дето на вяра ме ýчи...
Пак прошепвам: "Добре си дошла",
а нататък – каквото се случи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
