Добро утро!
Добро утро! Отново.
Изричам на глас, а после - изписвам.
Ти навярно ще спиш,
след поредната смяна, но ще чакам след туй
да чуя твоя глас…
Поплаках си снощи, нали не ме чу?
Знаех, че те има…
И не в измислен свят -
а в мен дълбоко спотаил си се.
Опитах да дремна,
но не успях.
Затворех ли очи – виждах теб.
Всичко отвътре боли.
Най-много – когато трябва да се разделим,
след поредния разговор.
Не исках да затварям,
няма и да искам.
Сякаш така те прогонвам мислено.
Ако имам възможност,
няма да говоря,
няма да позволя и на теб.
Само ще усещам тръпката
и ще се наслаждавам скришом -
на мимолетната целувка.
Да. Усещам – дори да е болка,
искам и… искам,
защото…
Исках да извикам, не издържах…
Онази жалка болка в гърдите ми…
Отново се завърна,
но ме боли,
защото поне сега се чувствам щастлив!
Написано от Lingerie (Ники) и Nella_gold (Нели)
19.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
