Добро утро, мое слънце!
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен,
сякаш думите са замрели.
Но те виждам щастлив,
само се усмихвай, все още в просъница.
Добро утро, мое ново начало!
Добро утро, сладка медовина!
Застани до прозореца
с вплетени около ми ръце.
И гали с дъха си пред ясното утро
слуха ми, жадуващ да чуе копнеж.
Аз ти писах. На свечеряване.
Писах ти, че бях влюбена
в една приказка. С други герои.
А вън валеше. Писах на свещ.
Като онази, която писа на него
в едно далечно минало.
И слушайки капките по улука,
се сепнах. Тя беше щастлива.
но колко беше самотна, да знаеш.
И после плаках, слънце,
за това, че приличах на нея.
Добро утро, моя река!
Добро утро, порой мой!
Ще седя до прозореца още...
А ти побързай в дъжда!
И после заедно ще призовем дъгата.
© Криста Всички права запазени