konche
83 резултата
Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...
510
Пели ведите песен за заробена вода…
Пели ведите и изпели се над няма река…
И тичали надолу стремително към черен чертог,
кой песни непети - небивали въртял в своя въртоп…
Те пели, ведите, за няма вода ...
Пели ведите и изпели се над няма река…
И тичали надолу стремително към черен чертог,
кой песни непети - небивали въртял в своя въртоп…
Те пели, ведите, за няма вода ...
510
Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...
552
1
Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...
562
3
В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...
841
Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя… ...
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя… ...
541
Булевардна преса. Слово с пирони.
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...
611
Ден с теб - полъх…
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е. ...
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е. ...
499
1
Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
476
2
Да напишем за хората и техния път…
За това, как крачат те по чуждия път,
вървейки в стъпки немерени, без да броят,
както миговете в живота си не творят…
Да напишем за хората и за туй, ...
За това, как крачат те по чуждия път,
вървейки в стъпки немерени, без да броят,
както миговете в живота си не творят…
Да напишем за хората и за туй, ...
577
1
В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...
592
4
Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...
559
2
И кога остане чистотата,
ще се научиш да говориш!
И ще ломиш прегради,
и ще хвърляш окови!
И кога остане светлината, ...
ще се научиш да говориш!
И ще ломиш прегради,
и ще хвърляш окови!
И кога остане светлината, ...
662
2
Нощта се стели в сенки безутешни,
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава ...
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава ...
615
1
Диханията на луната секнаха
и тя се облече в пелена от мъгла.
Свличаща риза на тъмна прокоба,
орисница черна почука с нога.
Смъртта на усмивките тягостна бе, ...
и тя се облече в пелена от мъгла.
Свличаща риза на тъмна прокоба,
орисница черна почука с нога.
Смъртта на усмивките тягостна бе, ...
539
Зората се бе пропукала
сред ясната бездна на безкрая сънен...
Стигнали своя предел безкръвен,
се лееха сенки по път...
Духове неми - Голгота нестигната. ...
сред ясната бездна на безкрая сънен...
Стигнали своя предел безкръвен,
се лееха сенки по път...
Духове неми - Голгота нестигната. ...
572
* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни ...
491
1
* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, у ...
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, у ...
569
*На Влад*
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга. ...
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга. ...
515
1
Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна - ...
712
1
Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада! ...
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада! ...
547
В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...
575
На вятъра копнежа бе да намери листото
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...
546
2
Изтръгнати от решетката на слепотата,
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...
старците прераждат се във младенци.
И влачат дирите на време безконечно,
освободено от оковите предишни,
родило се в останките на мрака. ...
554
Под булото на облака дъждът сляпо спи
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...
и върху му се ронят отломки от несбъднати порои.
Дъждът спи в себе си,
загубил спомена за синевата.
Дъждът наяве няма очи, ...
490
Нямам стимула иззад връхлитащите мисли,
изроени една връз друга в надпревара.
Няма първа, няма и последна.
Няма сякаш нищо, има празен свод,
обхващащ всичко в нищото навеки. ...
изроени една връз друга в надпревара.
Няма първа, няма и последна.
Няма сякаш нищо, има празен свод,
обхващащ всичко в нищото навеки. ...
568
Аз нямам друго име, мили,
освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.
Аз нямам друго слово, освен това,
което с теб изкарвам вън от тъмнината.
Аз нямам думи, мили, ...
освен това, изпод което пръстите ми пишат с теб.
Аз нямам друго слово, освен това,
което с теб изкарвам вън от тъмнината.
Аз нямам думи, мили, ...
561
1
Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...
490
1
Да видиш небесното щастие в очите
е жива излюзия в мислите свише.
А аз искам да гледам, макар и да зная,
че някак пошло обречено е то изначало.
Да пишеш слова, неразбрани от разума, ...
е жива излюзия в мислите свише.
А аз искам да гледам, макар и да зная,
че някак пошло обречено е то изначало.
Да пишеш слова, неразбрани от разума, ...
401
Остани. Въпреки догадките- остани.
Заспи спокоен. Въпреки неразбраното- заспи.
И помисли дали ще останеш и утре,
дали ще заспиш и после и пак
до изгрева да не се съмняваш в това, ...
Заспи спокоен. Въпреки неразбраното- заспи.
И помисли дали ще останеш и утре,
дали ще заспиш и после и пак
до изгрева да не се съмняваш в това, ...
622
Мой цветен дим,
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...
594
Слънцето в очите ти -
невидимо като прозрение за проповед.
А ти си търсещ,
изживял и немислимото с очите си.
Водата през ръцете ти - ...
невидимо като прозрение за проповед.
А ти си търсещ,
изживял и немислимото с очите си.
Водата през ръцете ти - ...
507
Тя се изви и понесе безгласно
върху платното заоблена четка.
За усмивката трябваше да е ясно,
че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.
Въздъхна, притвори очи и проплака. ...
върху платното заоблена четка.
За усмивката трябваше да е ясно,
че проклет ще е тоз, който я дорисува безответно.
Въздъхна, притвори очи и проплака. ...
613
1
Нощта се спуска, озарила леден поглед
в лицето на смълчаните луни.
Белее призрак - странник, бродещ
в горите от хълмистите лъчи.
Дойде и звън на птица с глас отровен, ...
в лицето на смълчаните луни.
Белее призрак - странник, бродещ
в горите от хълмистите лъчи.
Дойде и звън на птица с глас отровен, ...
567
1
Прясно мляко с плодов вкус,
ти си моят слънчев мус.
Кехлибарен цвят на грозде,
слънцето пече - не бой се.
Чай със аромат на хвойна, ...
ти си моят слънчев мус.
Кехлибарен цвят на грозде,
слънцето пече - не бой се.
Чай със аромат на хвойна, ...
454
1
Не заспивай с ръце, обвити около себе си,
търсещи как сами да прегърнат бекрая.
Не заспивай без хладното противоречие,
обхванало нямотата пряма.
Не заспивай, без да си говорил със мене, ...
търсещи как сами да прегърнат бекрая.
Не заспивай без хладното противоречие,
обхванало нямотата пряма.
Не заспивай, без да си говорил със мене, ...
476
Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его ...
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.
Посмей се, надсмивайки своето его ...
552
2
В зората ясна синева синее
и бял воал простира тя в покой.
На клона врана черна се чернее,
загърбила дома си сред порой.
Кажи ми колко много ще боли, ...
и бял воал простира тя в покой.
На клона врана черна се чернее,
загърбила дома си сред порой.
Кажи ми колко много ще боли, ...
614
1
Въртиш колелета в буксуващо щастие.
Чужда планета с всеобщо нещастие.
Въртиш идеали през високи препятствия.
Чужд си на себе си в свойто нещастие.
Несподелени мечти се търкалят по пода. ...
Чужда планета с всеобщо нещастие.
Въртиш идеали през високи препятствия.
Чужд си на себе си в свойто нещастие.
Несподелени мечти се търкалят по пода. ...
603
1
Чудно е понякога как се изсипва като пясък
през дланите протрит животът, мислейки,
че ние сме живели. Чудно е понякога
и как протрити пръстите от смилане
на ред препятствия потръпват... ...
през дланите протрит животът, мислейки,
че ние сме живели. Чудно е понякога
и как протрити пръстите от смилане
на ред препятствия потръпват... ...
552
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
