Всяка вечер в леглото приказки редя
И да искам да прекъсна- аз не мога да се спра!
Тази вечер аз нареждам приказка една –
За детенце малко, сладко и голяма доброта!
Всеки ден си той играе с малко куче зло
И не нехае да узнае как се казва то!
В играта си на двора той се гони всеки ден.
Вечер от умора гушнат той заспива си у мен:
В ранна утрин край простора,
где простира мама в двора,
двамата в играта дива
край разцъфналата слива,
те не виждат как край тях
мина Лиса с рижав цвят.
С тиха стъпка през лехата
се запъти към елхата,
где се скри за миг –
после чухме вик!
Мама викаше на двора-
там до крушата с простора!
Малкото кутре се стрелна
и залая със свирепост безпределна!
Малчуганът вдигна своята глава,
хванало в ръце дърва.
Хвърли се в битка мимолетна
и дървата с ярост метна!
Малкото дете, то не знае що е страх!
И смелчага стана с един замах!
Майка му щастлива втурна се завчас,
зацелува и нарежда с разтреперен глас:
- Малкият юнак! Браво на детето!
Ти спаси ме, маме! - И се хвана за сърцето.
От уплахата голяма, разтреперана едва,
тя приседнала на прага, свила своята снага!
Бързо малкият вода донесе,
смело пояснения ѝ внесе:
- Мила мамо, успокой се!
Твой спасител се оказа малкото кутре!
Нищо, че е зло и малко,
Ако го загубя ще е жалко!
Нека то Вълчан да се нарича.
Мисля ... всеки го обича!
И така момчето малко куче приюти.
С къщичка на двора кучето се уреди!
Нищо, че е зъл Вълчан - има си подслон!
За добротата на момчето – заслужава си поклон!
17.04.2020г
Гр.Варна
© Кремена Арменчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »