18.04.2020 г., 9:42

Доброта

2K 2 0

Всяка вечер в леглото приказки редя

И да искам да прекъсна- аз не мога да се спра!

Тази вечер аз нареждам приказка една –

За детенце малко, сладко и голяма доброта!

 

Всеки ден си той играе с малко куче зло

И не нехае да узнае как се казва то!

В играта си на двора той се гони всеки ден.

Вечер от умора гушнат той заспива си у мен:

 

В ранна утрин край простора,

где простира мама в двора,

двамата в играта дива

край разцъфналата слива,

те не виждат как край тях

мина Лиса с рижав цвят.

С тиха стъпка през лехата

се запъти към елхата,

где се скри за миг –

после чухме вик!

Мама викаше на двора-

там до крушата с простора!

Малкото кутре се стрелна

и залая със свирепост безпределна!

Малчуганът вдигна своята глава,

хванало в ръце дърва.

Хвърли се в битка мимолетна

и дървата с ярост метна!

Малкото дете, то не знае що е страх!

И смелчага стана с един замах!

Майка му щастлива втурна се завчас,

зацелува и нарежда с разтреперен глас:

             - Малкият юнак! Браво на детето!

Ти спаси ме, маме! - И се хвана за сърцето.

От уплахата голяма, разтреперана едва,

тя приседнала на прага, свила своята снага!

Бързо малкият вода донесе,

смело пояснения ѝ внесе:

              - Мила мамо, успокой се!

Твой спасител се оказа малкото кутре!

Нищо, че е зло и малко,

Ако го загубя ще е жалко!

Нека то Вълчан да се нарича.

Мисля ... всеки го обича!

И така момчето малко куче приюти.

С къщичка на двора кучето се уреди!

 

Нищо, че е зъл Вълчан - има си подслон!

За добротата на момчето – заслужава си поклон!

 

17.04.2020г

Гр.Варна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

Приятел

Вечер спусна тъмна пелена
и прикани всички в своите легла.
Аз приседнах лекичко на стола
и пророних звук като виола.
Нежно, бавно и с любов ...
1.3K

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...