19.04.2020 г., 18:03

Приятел

1.3K 0 0

Вечер спусна тъмна пелена

и прикани всички в своите легла.

Аз приседнах лекичко на стола

и пророних звук като виола.

Нежно, бавно и с любов

на детето ми за сън готов.

 

            Беше хубав слънчев ден.

            Пеперуди хвъркаха край мен.

            На поляната на село

            Данчо колелото караше си смело.

            Аз го гледах и с усмивка,

            мислех „Аз голяма съм щастливка”!

           Тук на село си играе -

въздух чист навсякъде витае.

Няма смог и пепел адски,

няма шум и наплив градски!

Ето, на поляната голяма

страшно никакво май няма.

Ала, както бях в екстаз

чух внезапно звука „Прас”.

От голямата трева

чух рева си на сина.

Камък имало е там-

Данчо мърдаше едвам.

Хукнах аз към него

и забравих своето си его.

С нежни ми ръце го взех.

Малко бавно се съвзех.

С целувка по главата

аз съзрях брадата.

-Нищо няма ти сега!

Драскотина! - рекох на шега.

Без да видя аз кога

кучето от нейде дотърча.

Както си говорим тихо,

за скимтя то глухо!

Нежно сложи си глава

върху Данчови крака!

Данчо спря да плаче,

не е вече пеленаче!

А с другар като Вълчан,

той приятел е желан!

 

19.04.2020г.

Гр.Варна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Доброта

Всяка вечер в леглото приказки редя
И да искам да прекъсна- аз не мога да се спра!
Тази вечер аз нареждам приказка една –
За детенце малко, сладко и голяма доброта!
Всеки ден си той играе с малко куче зло ...
2K 2

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...