5.12.2017 г., 0:11

Доброто в света да пребъде

1.8K 7 16

Снежни кристални сълзи,

отронва тази нощ небето,

светлина посипа в нощта

и заблестя света в утринта!

Усмихна се слънцето мило,

че светлината на снежинките бели,

са скрили калните, трънливи пътеки!

Усмихна се, песен запя си,

как света прероден е...

Обичан и бял той очаква –

тихата, святата нощ...

Как хората мирно добруват

и приказки за светлината разказват

и песни си пеят, те на децата!

Как мъдрост в сърцето зазиждат,

доброто в света да пребъде,

как бъдника топли сърцата...

И смело напред ще поемат,

по-новите светли пътеки,

добро да добруват –

света да обичат!

Род и Родина в сърцето да пазят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • И нека всяка светла мисъл
    ни дари с нежност и любов,
    добрината днес се ражда
    от мъдростта на човешката душа!
    И нека всички земни добродетели,
    заблестят в коледната вечер,
    като звезди изпратени ни от всемира!
    Добрина, човечност, благост, нежност,
    щедрост, състрадание - любов и светлина...!

    Благодаря ви от все сърце за хубавите думи!
    И нека доброто в света да пребъде!

    Весела Коледа!
    Нека вълшебството на коледната нощ
    да озари сърцата ни с доброта!
  • Веси, благодаря ти!
  • Много ми хареса, Кате! Поздрави и успех!
  • Харесах посланието ти, Катя.
    Гласувах и пожелавам успех!
  • Албена, благодаря ти за хубавите думи!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...