Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки.
А там силует на замислена къща
ми казва: "Помни, че си млад!"
и тиха, самотна нощта ме прегръща
и спуска се сивият хлад.
юни 1989 г.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
https://www.facebook.com/otkrovenia
Качвай ги и във фейсбук страницата на сайта!