16.06.2007 г., 11:41

ДОБРУДЖАНКА

1.1K 0 4
На житното поле си дъщеря.
Шопкини и тракийки са ти в сянка.
Различна си от всичко на света
защото се наричаш - Добруджанка.

От ранно утро чак до късен мрак
и след това на селската седянка
с благия си глас ми даваш знак,
че има я онази - Добруджанка.

И без да търся твоите черти...
И без да търся твоята осанка...
Помилват ли ме дунавски вълни,
ще бъда пак при свойта - Добруджанка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение!И много вярно казано-"Различна си от всичко на света,защото се наричаш - Добруджанка."
  • Колко мило и гордо! Завиждам ти за родния край и ти благодаря за прекрасното стихотворение
  • Така е хубави сме добруджанки...
    и както се пее в другия вариант на "Македонско девойче":
    ..."Дали има на оной бели свет
    по-юбаво девойче от Добруджанче.
    Нема,нема не ке се роди
    по юбаво девойче от Добруджанче!"
  • Бъди и я обичай с красивите си стихове!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...