На житното поле си дъщеря.
Шопкини и тракийки са ти в сянка.
Различна си от всичко на света
защото се наричаш - Добруджанка.
От ранно утро чак до късен мрак
и след това на селската седянка
с благия си глас ми даваш знак,
че има я онази - Добруджанка.
И без да търся твоите черти...
И без да търся твоята осанка...
Помилват ли ме дунавски вълни,
ще бъда пак при свойта - Добруджанка...