20.01.2019 г., 18:09

"Добър брат" комплекс

1.1K 1 3

Разказа ми някакъв странник,

отдавна сред нас заживял,

как искал да бъде посланик,

но никой таз чест не разбрал.

 

Живеел си в мир между свои,

когато един ден решил

за наще права да се бори,

била му таз кауза тъй мила.

 

Но ние си имаме лични 

проблеми и лични мечти,

в борбата за кауза по-висша

не трябва ни в крак да вървим.

 

Разбрал го и нашият странник,

но все пак със нас продължил,

във своя нов дом не изгнаник

а воин си мислел че бил.

 

Но войните всички наети

били и далеч от добро,

започнал да пита човека:

Кажи ми бе байно защо?

 

А байните на неразбрали

се правили и под мустак

цинично в подкрепа мълчали

на всеки наглец за петак.

 

От алчност започнало всичко

и продължило от страх,

разбирал го всеки изрично,

но изход не виждал в тоз мрак.

 

Едно чужденецът не вдявал,

как толкова древен народ

най-мило що има оставял

инертно потъващ без ропот.

 

Как толкова читава памет

богата на свои творби

забрави под своето знаме

да пише чете и твори.

 

Законите друг да им пише

доволно подскачали там

напускащи кораба мишки

в истерия търсещи драма.

 

А чуждият, все по за свое

приемал това, бил инат

и вярвал си още че в боя 

ще срещне един ден и брат.

 

И ето че скоро го срещнал,

с калпак и засукан мустак,

но във очите му лешници

мъдрецът блестял не простак.

 

Тогава на някои въпроси

дал отговор новият брат,

като защо дрипав проси

народ стар със всичко богат.

 

И слушал невярвал човека,

че можело в транс да върви

през колкото иска си века

бичувано тяло преди.

 

Че можело вече да няма

рефлекса да вдигне ръка,

разкъсван и трепан без право

народ побеждаван в мъгла.

 

Подмамван, изгубил доверие,

разграбван от всички страни,

традиции рушал в суеверие

вулгарно изпаднал, уви.

 

И мигал безпомощно вече,

потресен от толкоз терор,

на своите идеи чужденеца

сега бил получил отпор.

 

Запитал се где ли е стигнал

и кой ще спаси го сега,

а брат му духът да повдигне

потупал му рамо с ръка:

 

Не бой се, сега сме си братя

и равни ще крачим от днес,

развили след толкоз разпятия

хроничен "добър брат" комплекс. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви приятели! Гавраил, с тия решения дето взимамеa, проблемите ни все повече и все по-нерешими... Лия, благодаря от сърце! Горчива е тая люта чушка, пък и троскот да е... Хареса ми как си го казала! Сладка неделна вечер ви желая!
  • Моите адмирации за написаното. Като картечен откос го прочетох и то точно два пъти, а като е в любими ще си го чета, така, да ми горчи, като престояла и пресушена лютива чушка в устата, та и на душата. Да ни се чуди човек, как сме оцелели толкова време, ама сме народ -троскот. Не, че не съм горда с това,напротив, но с манталитета ни като общност - не. Благодаря!
  • Диди ,интересна тема с ясно послание.За съжаление ние винаги
    вземаме крайни решения и с тях разочароваме своите приятели.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...