20.01.2019 г., 18:09 ч.

"Добър брат" комплекс 

  Поезия
677 1 3

Разказа ми някакъв странник,

отдавна сред нас заживял,

как искал да бъде посланик,

но никой таз чест не разбрал.

 

Живеел си в мир между свои,

когато един ден решил

за наще права да се бори,

била му таз кауза тъй мила.

 

Но ние си имаме лични 

проблеми и лични мечти,

в борбата за кауза по-висша

не трябва ни в крак да вървим.

 

Разбрал го и нашият странник,

но все пак със нас продължил,

във своя нов дом не изгнаник

а воин си мислел че бил.

 

Но войните всички наети

били и далеч от добро,

започнал да пита човека:

Кажи ми бе байно защо?

 

А байните на неразбрали

се правили и под мустак

цинично в подкрепа мълчали

на всеки наглец за петак.

 

От алчност започнало всичко

и продължило от страх,

разбирал го всеки изрично,

но изход не виждал в тоз мрак.

 

Едно чужденецът не вдявал,

как толкова древен народ

най-мило що има оставял

инертно потъващ без ропот.

 

Как толкова читава памет

богата на свои творби

забрави под своето знаме

да пише чете и твори.

 

Законите друг да им пише

доволно подскачали там

напускащи кораба мишки

в истерия търсещи драма.

 

А чуждият, все по за свое

приемал това, бил инат

и вярвал си още че в боя 

ще срещне един ден и брат.

 

И ето че скоро го срещнал,

с калпак и засукан мустак,

но във очите му лешници

мъдрецът блестял не простак.

 

Тогава на някои въпроси

дал отговор новият брат,

като защо дрипав проси

народ стар със всичко богат.

 

И слушал невярвал човека,

че можело в транс да върви

през колкото иска си века

бичувано тяло преди.

 

Че можело вече да няма

рефлекса да вдигне ръка,

разкъсван и трепан без право

народ побеждаван в мъгла.

 

Подмамван, изгубил доверие,

разграбван от всички страни,

традиции рушал в суеверие

вулгарно изпаднал, уви.

 

И мигал безпомощно вече,

потресен от толкоз терор,

на своите идеи чужденеца

сега бил получил отпор.

 

Запитал се где ли е стигнал

и кой ще спаси го сега,

а брат му духът да повдигне

потупал му рамо с ръка:

 

Не бой се, сега сме си братя

и равни ще крачим от днес,

развили след толкоз разпятия

хроничен "добър брат" комплекс. 

 

 

 

© Диди Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели! Гавраил, с тия решения дето взимамеa, проблемите ни все повече и все по-нерешими... Лия, благодаря от сърце! Горчива е тая люта чушка, пък и троскот да е... Хареса ми как си го казала! Сладка неделна вечер ви желая!
  • Моите адмирации за написаното. Като картечен откос го прочетох и то точно два пъти, а като е в любими ще си го чета, така, да ми горчи, като престояла и пресушена лютива чушка в устата, та и на душата. Да ни се чуди човек, как сме оцелели толкова време, ама сме народ -троскот. Не, че не съм горда с това,напротив, но с манталитета ни като общност - не. Благодаря!
  • Диди ,интересна тема с ясно послание.За съжаление ние винаги
    вземаме крайни решения и с тях разочароваме своите приятели.
Предложения
: ??:??