Добър ден!
Позволете ми за малко да приседна
тук до вас…на ъгъла поне!
Днес може да е за последно.
Обещавам ви-ще бъда тих;
несретата си няма да оплаквам.
Последният си заем изплатих,
а нови от съдбата не очаквам.
Как хубаво е да съм у дома!
Лозниците на двора се протягат
и ме погалват с пръсти от листа…
И тръпки по лицето ми пробягват.
Моментна слабост?Да, защо пък не?!
Съвсем по детски искам да се сгуша
във скута ти,любов. И в теб, сърце,
и да ви слушам, слушам, слушам…
Когато пак ме призове денят
ще си отида.Може би след време
кръстопътищата друг ще доведат.
Надявам се, и него ще приемете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени
