Добър вечер - нарекох те "Самота"
Добър вечер - нарекох те „Самота".
Добър вечер - приятелко моя.
Ти ме чакаш на чаша вода.
Как те мразя!
Всяка вечер само с теб да говоря.
И ми се иска да звънна на „Него".
Скучен бил. Ти си сто пъти повече скучна.
Колко пъти изхвърлях багажа.
А се връщаш ли връщаш.
Бягай. Искам да звънна на „Него".
Ще си бъбрим - може до утре.
Ще му кажа много неща.
"Самота"- недей да подслушваш.
- Ало. Ти ли си?
Не затваряй.
Ех, разпадна се връзката...
Чакай.
Ще останеш пак, приятелко „Самота".
Само тази вечер, но после си тръгваш.
Утре на „Него" отново ще позвъня...
Ще ми вдигне. Нима не знаеш?
Не се смей, предателко "Самота".
На сълзите ми омразно-банални
Зная истината - тя е една.
Не ме обича. И ти го знаеш.
Само ти си ми вярна.
Нима?
Само. Но ще отричам до края.
Искам. Чуваш ли?
Пак да му позвъня.
И ще звънна - нека му писне.
Нека ми каже в очите сега -
че от жена му не му стиска.
Тогава, приятелко "Самота" - ще ти дам,
каквото от мене поискаш.
Но дотогава ще му звъня.
Да чуя моето
"Не те обичам".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Божилова Всички права запазени
С обич и прегръдка за теб! 