Додето преброя до три
ДОДЕТО ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени,
добрякът, спрял ви посред нощ да си поще една цигара,
бохемът стар, пиян сархош, заспал на варненската гара,
без джипи, ЕГН, адрес, без лична карта – и без логин,
съсед, на прага спрял нощес, поискал ви лопатка огън,
през пръсти дал, не много взел, и незавързал двата края,
по изгрев – с третия петел, ви пях във вашата чат-стая,
каквото имах да река, го пях в бездънни небосводи –
живях за миг човещинка – и нека тя отвъд ме води.
20 юлий 2018 г.
гр. Варна, 21, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
