28.12.2024 г., 16:26

Додето през света се ветролея

351 2 1

ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ

 

… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,

и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?

Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.

Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя!

Пилей ме с Обич в думички добри? – не ща светът със друго да ме помни.

 

Не струпах слава, злато, власт, пари – и тъй ще си умра – щастлив бездомник.

Два века стана как Ти паля свещ – и сипвам Ти в кандилцето елея.

И – моля Ти се, Боже, с глас горещ? – додето през света се ветролея! –

на хората докрай да се раздам – за мен е твърде просто и логично.

Защото този свят – не е ли храм, какво тук значи някаква си личност?

 

28 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....