3.03.2006 г., 22:35 ч.

Догарят свещите 

  Поезия
726 0 4
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне?

Дали защото
там край нас остана
в сенките една любов ранена,
невиждаща, бездушна, разпиляна,
с някой, някъде и някак споделена?

Как искам
тука да останем вечно,
очите черни в тъмното да светят,
а не в очакваното бъдеще далечно,
в прераждания някакви далечни.

Прекрасни,
дълги абаносови коси
развихрят Музата ми наранена.
От страсти и копринени мечти,
ще изплетем една вселена.

Благословени,
открили там безкрайната любов,
в полет сред мъглявините звездни,
изпълва тя със див сърдечен зов
човешките душевни бездни.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??